Аз мразех купешката ракия, но я пих, което също мразех. Мразех и егоизма, когато не беше мой. Не обичах еднаквите и различните, защото се оказаха едни и същи. Не ми харесваше да не ме харесват и сметките за парно също не харесвах.
Попитаха ме: Защо му е на човека да спи, когато има толкова много работа за вършене.
Отговорих им: предпочитам да спя – мога да сънувам, каквото си пожелая.
Обичам те епохо - за час си само ад,
до два, съм вече твой.
При три, забравям глад,
От днес съм във покой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар