Всичко е наред. Нервната ви система се успокоява. Никой вече няма да ви навреди. Отпускате се бавно пред вашия компютър. Заспивате. Броя до 10. Едно. Боядисаха паметника на съветската армия. Две. Всички говорят за това. Три. И на вас ви се ще да кажете нещо. Четири. Клепачите ви натежават. Пет. Бъркате в бездните на съзнанието си, за да проверите дали имате позиция по темата. Шест. Паметникът вече е изчистен от боята. Седем. Вие сте тотално отпуснат на удобния стол пред любимия си компютър. Осем, съзнанието ви е светло, нямате никакви терзания и всичко се прояснява. Девет. Написвате статия като тази. Десет. Спите като малко пухено бебче.
Няколко дни след като нарече графитите вандализъм и углавно престъпление Вежди Рашидов откри музея на съвременното изкуство. По тази причина аз няма да стъпя в него, докато министърът на културата продължава да е на заплата от държавата. Поправка: няма да стъпя в този музей, докато министърът на културата, който и да е той, не започне да прави култура вместо политика.
На някои хора много им се искаше това, което се случи върху паметника да го бяха измислили те, най-вече заради обществения отзвук. По тази причина има много обидени. Политиците защото разбраха, че това не е тяхната предизборна кампания, Вежди Рашидов, защото се намира в менгемето между своите началници и собствената си ограниченост, рекламните агенции, защото няма да могат да намерят “тези гении на герилата”, писачите по форумите, защото никога няма да излезнат от там и т.н.
Други бяха много доволни, защото си помислиха, че са се докопали до още един аргумент, пирон срещу своя враг, срещу управляващите, срещу системата, която ги потиска, срещу несбъднатите си мечти и опорочени надежди. Те припознаха в оцветения паметник контрапункт на сивотата, която вече 22-а година не мръдва от общия пейзаж. Според тях основен виновник за тази сивота е въпросният “паметник на окупаторите”, който стои само, за да им напомня, че тази идеологическа преса все още е надвиснала над тях.
Графитът обаче бе премахнат. С онази лекота, с която някои биха искали да изчезне целият монумент, а други да спечелят изборите. А може би те са едни и същи, както и значението на думите “вандализъм” и “гениално” придобиват една и съща тежест във всеобщото обществено лаене. Едните живеят преди 89-а, а други в един безкраен 10-и ноември. И едните и другите си нямат представа какво означава стрийт културата.
Днес идеологическата преса е само в главите на хората. Тя продължава да притиска онези, които първи надигнаха вой до небесата. Моят добронамерен съвет към тях е да излязат от своите окопи и да погледнат какво се случва навън. Графитът бе направен не от един или група драскачи, а от всички, които седят на паметника в летните следобеди, онези дето карат или се опитват да карат скейт пред съветската армия, пият бира или си говорят за каквото си поискат. Те много по-добре разбират какво е “искал да каже авторът”, отколкото всичките капацитети, които чакат нещо подобно да се случи, само за да си чуят гласа още един път.
